Развитието на нашата цивилизация е оставило своя отпечатък върху това какво и как ядем, докато все повече изследвания показват, че хранителната ни диета играе важна роля в поддържането на здравето и благополучието ни. Урбанизацията и индустриализацията на западния свят доведоха до значителна загуба на микробно разнообразие в червата. Учените се опитват да намерят начин да спрат тази загуба чрез промяна на хранителните навици и разнообразяване на ежедневното ни меню.
Засега резултатите са обещаващи. Един пример за такава модификация е прилагането на устойчива диета на хора, живеещи в по-слабо индустриализирани райони. Дори краткосрочното преминаване от богата на мазнини и бедна на фибри диета на афроамериканци към диета с високо съдържание на фибри на африканци от селата се оказва, че има положителен ефект върху микробиотата и биомаркерите за риск от рак, според проучване, проведено през 2015 г.
Не само богатите на фибри храни, но и ферментиралите храни са сред компонентите, които на практика са изчезнали от нашата трапеза в хода на индустриализацията. Киселото мляко, кефирът, киселото зеле и други ферментирали храни едва наскоро възвърнаха популярността си с доклади за потенциалните им ползи за здравето.
Изследователи от Станфордския университет са поканили 36 здрави възрастни и са провели проучване, което показва, че диета, богата на ферментирали храни и фибри, може да увеличи разнообразието на чревния микробиом и да помогне за формирането на реакцията на имунната система.
Освен това микробиомът на червата на 18 души, които консумират повече ферментирали храни и напитки, остава по-разнообразен в продължение на четири седмици след 10-седмичното проучване и съдържа микроби, които не присъстват непременно в получените ястия. Изследователите предполагат, че чревните екосистеми на участниците вероятно са били ремоделирани благодарение на тази намеса в начина на хранене.
Когато става въпрос за положително въздействие върху имунния отговор, диетата, богата на ферментирали храни, намалява някои от основните маркери за възпаление, включително интерлевкин-6, основен цитокин, който стимулира хроничното възпаление.
Тези резултати показват как промените в нашата съвременна диета могат ефективно да подобрят различни аспекти на здравето ни, особено когато включваме ферментирали храни. Техните ползи за здравето са известни от векове, а сега са потвърдени и от учените.
Източници
O’Keefe, S., Li, J., Lahti, L. et al. Fat, fibre and cancer risk in African Americans and rural Africans. Nat Commun 6, 6342 (2015). https://doi.org/10.1038/ncomms7342
Clemente, J. C., Pehrsson, E. C., Blaser, M. J. et al. The microbiome of uncontacted Amerindians. Science Advances. 2015; 1(3):e1500183. doi: 10.1126/sciadv.1500183
Wastyk, H. C., Fragiadakis, G. K., Perelman, D. et al. Gut-microbiota-targeted diets modulate human immune status. Cell. 2021; 184(16):4137-4153.e14. doi: 10.1016/j.cell.2021.06.019
Zafeiropoulou, K. Fermented foods show potential in increasing gut microbial diversity and modulating immune responses, 2021.11.22, https://www.gutmicrobiotaforhealth.com/fermented-foods-show-potential-in-increasing-gut-microbial-diversity-and-modulating-immune-responses/
