Според организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) една на всеки четири калории, предназначени за консумация от човека, в крайна сметка не се консумира от хората. Във времена на недостиг на храна, с повече от 800 милиона души страдащи от глад, темата за разхищаването на храни се превърна в приоритетен въпрос в световен мащаб за политици, производители на храни и за гражданското общество. В допълнение към отрицателното социално и икономическо въздействие за обществото, изхвърлената храна също така е свързана с въздействие върху околната среда, включително ненужни емисии на парникови газове и неефективно използване на оскъдните ресурси, като например вода и земя.
Разбиране на изхвърлянето на храна и загубите
Загубата и изхвърлянето на храна се отнасят до ядивните части на растенията и животните, които се произвеждат или добиват за консумация от човека, но които в крайна сметка не се консумират от хората. По-конкретно, „загубата на храна“ се отнасят до храни, които се разливат, развалят, при които се проявява ненормално намаляване на качеството, като натъртване или увяхване или по друга причина отпадат, преди да достигнат до потребителя. „Разхищаването на храна“ се отнася за храна, която е с добро качество и е подходяща за консумация от хората, но не се консумира, защото се изхвърля – преди или след като се развали.1
Намаляването на разхищаването на храни беше идентифицирано от ООН като глобална цел за устойчиво развитие. Въпреки че осведомеността на потребителите за въздействието на разхищаването на храни нараства, едно проучване, публикувано през 2016 година показа, че само 53% от потребителите в САЩ2 знаят, че изхвърлянето на храни е проблем, въпреки че всяка година изхвърлят храна в размер на приблизително 36 милиарда килограма. Голяма част от отпадъците са свързани със срока на годност. Почти 70% от анкетираните смятат, че храната трябва да бъде изхвърлена при достигане на крайната дата, до която може да бъде продавана, за да се избегнат болести, предизвикани от храната. Удължаването на срока на годност може да помогне да се избегне изхвърлянето на големи количества храна. R&D екипите в Chr. Hansen разработиха иновативни култури за защита на млечните продукти и месните изделия, салати и вино. Известни като биозащита, тези натурални решения могат да помогнат на храните и напитките да останат свежи за по-дълго време и същевременно да са част от тенденцията за чист етикет.
Запазване свежестта на млечните продукти
Поради високите обороти, нестабилните вериги на доставки и относително кратките срокове на годност, млечните продукти имат значителен принос към световните хранителни отпадъци и загуби (ФАО, ОИСР). Само в млечния сектор има приблизителна загуба от около 20% на различни етапи от стойностната верига. В Европа, 29 милиона тона млечни продукти се изхвърлят всяка година според ФАО. Едно от основните предизвикателства при запазване свежестта на млечните продукти е замърсяването с дрожди и плесени, които са естествено присъстващи навсякъде и бързо водят до разваляне — особено ако има прекъсвания в студената верига от производството до масата на потребителя. С биопротективните култури на Chr. Hansen срещу плесени и дрожди за свежи млечни продукти, храната може да остане свежа и да не се развали, без да има нужда от химически консерванти.
Chr. Hansen се ангажира да намали годишното изхвърляне на кисело мляко в цял свят с 1.2 милиона тона до 2022 година. Това е част от амбицията ни за устойчивост и допринася положително за глобалната цел на ООН номер 12.
Факти:
- 1/3 от всичката произведена храна се изхвърля
- 80% от всички отпадъци от кисело мляко са свързани с датата на срока на годност
- Изхвърлянето на кисело мляко в Европа може да бъде намалено с 30%, ако срокът на годност бъде удължен със седем дни, като се използва биозащита, като например FRESHQ®
- 250 милиона евро могат да бъдат спестени ежегодно чрез намаляване на отпадъците от кисело мляко
- 520 000 тона CO2 могат да бъдат спестени, ако отпадъците от кисело мляко бъдат намалени с 30%
1 Източник: World Resources Institute.
2 Household Food Waste: Multivariate Regression and Principal Components Analyses of Awareness and Attitudes among U.S. Consumers – PLOS research article – Published: July 21, 2016
